Повече концентрация и памет
Вместо да скача от едно нещо на друго, вечно да се разсейва и да казва, че му е скучно, детето ще задържа вниманието си върху една активност по-дълго. Помни къде е спряло и довежда започнатото до край.
Аз съм Нели и съм майка на 4 деца под 8 години.
Не съм експерт — аз съм майката, която искаше да е сигурна, че децата й един ден ще се справят успешно в живота.
Тествах тези методи с моите 3 деца, с 3 различни характера, в реалния живот без идеални условия. Събрах всичко необходимо, открих научното обяснение зад това, което работи, и го систематизирах в три стъпки.
Научих подходи на невроучени, психолози и педагози като:
- Харвардския център за развиващото се дете (Harvard Center on the Developing Child): изпълнителните функции (концентрация, самоконтрол, решаване на проблеми) не са готови при раждането. Те започват да се изграждат в първите години и се развиват чрез опит и подкрепяща среда.
- Адел Даймънд: изпълнителните функции са ключови за училищния и житейския успех и могат да се тренират, особено в ранна възраст.
- Уолтър Мишел: децата, които успяват да изчакат, не разчитат на воля, а на стратегии, например отвличат вниманието си.
- Лев Виготски: детето учи най-много там, където още не може само, но може с помощ.
- Джон Боулби: първо близост, после самостоятелност. Родителят е сигурната база, от която детето тръгва да изследва.
- Мария Монтесори: подготвена среда с малко предмети, видими и достъпни на детски ръст.
Най-големият ми син е втори клас. Никога не казва „мамо, скучно ми е.“ Става сутринта с идея — и изчезва за час - сам, фокусиран, без необходимост от екрани.
Постоянно измисля и изобретява нещо. В главата му текат творчески процеси непрекъснато. Когато иска да гледа нещо в интернет — търсим DIY проекти. Най-любимите му „играчки“ са ножица, тиксо, лепило, картони, листи и разбира се лична маса, която той нарича „неговият офис за творене“.
Не се налага да скролва безцелни видеа, които крадат от творчеството и креативността, а вместо това търси вдъхновения и идеи, които да осъществи.
Дъщеря ми на 4 и синът ми на 5 са по същия начин. Могат да играят самостоятелно часове. Сами измислят игри. Сами се справят с малките трудности.
Въпросът, който най-често ми задават е: „Как се справяш с всичко и с толкова деца?“
Отговорът е, че са тренирани от малки на най-важните умения, които правят ежедневието ни предвидимо и спокойно.
Сега най-малкият ми син е на 1 година и вече виждам първите плодове от Метода Фокус Блок 🌱
Защото прозорецът от 1 до 5 години е реален. И не искам да го пропусна.
